Приятелят ми не трябва да знае, че съм русалка

Марина е русалка, която ще се превърне в пяна след трийсет дни без целувката на истинската любов. Тя разкъса опашката си заради Деймиън. Ден двайсет и седми – никаква целувка. Деймиън целуна друга жена пред очите ѝ. Той подари люспата на душата ѝ на Ванеса като колие, а перлата на сърцето ѝ – единственият ѝ път към дома – като гривна за крак. Марина си върна всичко. В нощта на откриването тя изпразни всяка витрина с откраднатите му бижута. Тя си възвърна своята гривна на прилива, люспата на душата и накрая живота, който изтръгна от смъртта заради него. Деймиън се разтвори в бяла пяна, отнесена от прилива. А Илай, който се отказа от гласа си, за да я открие, използва върнатия си глас, за да прошепне: „Добре дошла у дома“.